Велико Търново споделя своята кандидатура с региона.

Градът и регионът са неразривно свързани и се допълват като исторически и културен контекст, като инфраструктура, и най-важното, оформят кръстопът на европейски и световен културен обмен.

Универсалността на темата за творчеството и щастието е възможност и наше желание, при спечелването на приза Европейска столица на културата – 2019, да споделим събитието със съседните региони, както и да поканим останалите градове – кандидати за титлата да представят техни проекти. Част от градовете в Северозападен район,заедно със Северен Централен Район,  двата най-слаби в икономическо отношение района в страната, могат да получат също подкрепа в стремежа им да постигнат по-голяма видимост и интерес към разрешаване на проблемите им.

Това е нашето разбиране за солидарност. Концепцията „Творим щастие” е обща кауза, която дава възможност на различни кандидатури, платформи и проекти да бъдат част от общата идея за по-доброто духовно бъдеще, за участие във взаимни творчески процеси, за солидарното търсене и постигане на щастието.

От друга страна, исторически, културни, географски и икономически предпоставки дават основание Велико Търново, в случай, че спечели титлата Европейска столица на културата, да предложи отваряне на концепцията и програмата към съседни региони, за подкрепа и партньорство с Регион +.

Това намерение е базирано на съществуващата надрегионална идентичност, формулирана през три перспективи – на миналото, на настоящето и на бъдещето.

  • В регион Велико Търново всяка стъпка измерва вечността – наслагват се исторически пластове от Праисторията, Античността, Средновековието и Възраждането. Археологически останки от римски крепости, храмове, селища, занаятчийски центрове, пътища, некрополи, са открити на много места около Велико Търново, селищата в района и съседни региони. Крепостите по река Дунав, които описват Римския лимес свързват региона (римския полис Нове при Свищов) с градове от съседни региони. Пътят по който в средата на ІV в. минават готите – ариани, за да се заселят на хълмовете Царевец и Момина крепост, формира една много широка мрежа от градове.
  • Старите български столици Плиска, Преслав и Търново са част от българското национално и европейско наследство;
  • Възрожденските градове Велико Търново, Габрово, Трявна носят енергията на съзидание и изграждане на нова реалност, отговаряща на стремежа на българина през XVIIIв. Тези градове и до днес са центрове на занаятчийството. Запазените къщи с възрожденска архитектура, художествените школи във Велико Търново и Трявна, манастирите край градовете, традиционните вярвания, обреди и празници са споделеното културно наследство и туристически ресурс.
  • Река Дунав, с която регионът граничи при Свищов, е важен транспортен коридор на България. Макрорегионът включва редица градове в България и 14 държави, 8 от които са членки на ЕС. Чрез многобройни общи проекти и инициативи държавите, градовете вече са успели да изградят конкретните параметри на сътрудничество. Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав има приоритетно значение за държавите във всички сфери на политиката.
  • Река Янтра, която преминава през живописен пролом в чертите на Велико Търново, свързва градове от няколко общини, запазили своя дух, традиции, поминък, обичаи и имащи нужда от преосмисляне и публично експониране.
  • Неизползван е потенциалът на сътрудничество между хуманитарния университет във Велико Търново, Техническите университети в Русе и Габрово и Стопанската академия в Свищов. Тяхното допълващо се партньорство е от изключителна важност за реализиране на проекти, свързани с иновации и развитие на културните индустрии в регионите, шанс, който им е дава поради приоритетното и обещаващо развитие на културните индустрии в национален и международен мащаб.

Това е част от потенциала на региона за партньорство в очертанията му и извън тях с неоспорима обща история, споделена памет, материално и духовно наследство, около които възниква и придобива израз регионалната и над регионална идентичност. Тя успешно може да стимулира и мобилизира заинтересованите страни, за да развият по-голяма увереност и да се еманципират от централизираната власт. България има нужда териториалното сближаване да стане приоритетна задача на всички нива, прилагайки Европейския модел на подготовка, обсъждане и вземане на стратегически решения „отдолу нагоре”.

Във връзка с този по-широк обхват ще обявим създаването на виртуално, метафорично наречено „Министерство на културата и щастието”. Това ще бъде един отворен и неформален проект за включване на творци, общественици, учени, културни мениджъри и др. от цяла Европа с цел създаването на нови културни политики и визии за развитие.

 

Предлагаме 2019 година да бъде обявена за Европейска година на щастието.

 

  1. Може ли тази програма да бъде обобщена под някакво мото? (На етапа на предварителен подбор отговорът на този въпрос не е задължителен.)
„Творим щастие”

 

 

  1. Коя географска област градът възнамерява да включи в инициативата „Европейска столица на културата“? Обяснете този избор.

България условно е разделена на две зони: Северна и Южна България. Северна България е част от територията, разположена северно от главното било на Стара планина, с концентрирано 36% от населението на държавата. В обхвата на Северна България попадат две физикогеографски зони: част от Старопланинска зона и Дунавска равнина. В исторически план днешна Северна България заедно със Северна Добруджа (останалата в Румъния след 1918 г.) е историческата област Мизия – една от трите историкогеографски области, заедно с Тракия и Македония, в които през 19 век се оформя българската нация.

Град Велико Търново, подкрепен от региона, планира в обхвата на инициативата да бъде включен Северен централен район – това са пет области в територията между Стара планина и река Дунав – Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. В състава на района влизат 36 общини, неговата площ е 14974.0 км², а населението му, според данните от преброяването през 2011 г. е 861 112 жители.

При подготовка на кандидатурата на Велико Търново бе избран двуетапен подход при окончателно формиране обхвата на географската област:

Първи етап: Ниво област Велико Търново;

Втори етап: Ниво Северен централен район;

 

На първия етап изборът на ниво област Велико Търново е продиктуван от силната взаимовръзка между градовете и ролята и въздействието на град Велико Търново за развитие на областта.

Град Велико Търново е като гръбнак на област Велико Търново, представляващ удобна и производителна среда за живот на населението на базата на наличния потенциал, културните ценности и традиции, инвестиционни и иновационни възможности.

  • Географско положение. Област Велико Търново се простира от билото на Стара планина до река Дунав. В Областта са включени общините: Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица, Сухиндол. Градовете Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов са силно урбанизирани територии и са определени като места за генериране на растеж. В урбанистичните центрове е концентрирана активна социално-икономическа дейност с оглед постигане на общонационален растеж.
  • Град Велико Търново е областен и общински център. Непрекъснато нараства значението на Велико Търново като многофункционален областен град. На територията на града са разположени множество административни сгради, в които се помещават институции на изпълнителната и съдебната власт с различно значение – регионално, областно и общинско. Институциите с регионално значение обслужват населението на повече от една област. Например Регионална библиотека „П.Р.Славейков“ обслужва три области: Велико Търново, Габрово и Ловеч.
  • Транспортна достъпност. Транспортната инфраструктура в областта предоставя обслужване с всички видове транспорт – пътен, железопътен, въздушен и воден, с възможност за смяна на един вид транспорт с друг. Най-дългата републиканската пътна мрежа е на територията на област Велико Търново, което съставлява повече от 30% от пътната мрежа в района. На 7 км от град Велико Търново се намира най-голямата жп гара в Северна България – в град Горна Оряховица. Ж.п. транспортът, осигуряващ международните и регионалните връзки, обхваща почти всички общини от областта. Единственото функциониращо летище на територията на Северен централен район е в Горна Оряховица (но 12 км) от Велико Търново.
  • Образование. В Област Велико Търново са разположени 3 университета: Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Национален военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново и Финансово-стопанска академия „Д.А.Ценов“ в Свищов. Те са притегателен център за много млади хора, не само от населени места около него, но и от цялата страна. Добре изградените международни връзки на тези университети засилват международното значение и в него пребиват за дълъг период от време чужденци, които имат възможността да се запознаят отблизо с националната култура и традиции. Добрата образователна структура оказва влияние върху заетостта, като броят на заетите с висше образование в различните сектори е най-висок не само в общината, но и в цялата област. Добрата образователна структура оказва влияние върху заетостта, като броят на заетите с висше образование в различните сектори е най-висок не само в общината, но и в цялата област.
  • Голям брой постоянно живеещи чужденци (англичани, французи, норвежци и др.). Във Великотърновски регион се намира най-голямата и най-старата английска общност у нас (по информация на британския посланик Джонатан Алън). Около 500 английски заселници живеят само в Община Велико Търново, като една от най-активните общности се намира в село Миндя. Британската общност в Павликени надхвърля 100 души,  които са в добри отношения със съседите си и активно участват в живота на своите населени места. Голяма част от англичаните участват в различни певчески групи и читалищни формации, организират културни и благотворителни мероприятия. В с.Михалци, община Павликени се издава единственото списание на английски език за чужденците в региона.
  • Културно – историческо наследство. В областта е налице една от най-големите концентрации на културно-исторически паметници в страната. В областта е налице една от най-големите концентрации на културно-исторически паметници в страната. На територията й са обявени над 2000 единични културни ценности /паметника на културата с национално значение/ (близо 5% от всички в страната). Тук е и най-голямата концентрация на манастири в България („Търновската Света гора“) с около 15 манастира (Преображенски, Патриаршенски, Петропавловски, Килифаревски, Капиновски, Присовски, Арбанашки и др.). Областта се отличава с развита и сравнително дисперсно разположена музейна мрежа, включваща 31 музея (22 в община Велико Търново, 2 в Горна Оряховица, 3 в Павликени, 3 в Свищов и 1 в Елена).  Областта има значителни туристически атракции, свързани с фолклора, обичаите, традиционни занаяти (напр. Архитектурно-етнографски комплекс “Самоводската чаршия”) и производства (напр. лозарство и винарство), както и периодични и епизодични прояви (събори, празници, конгресни прояви и др.).
  • „Хотнишките баби” – Група за автентичен фолклор, включена в Националния регистър „Живи човешки съкровища – България”.
  • Природни забележителности. Създадени са множество туристически маршрути, които обхващат както културно- исторически обекти, така и природни забележителности от всички общини на областта: три резервата; част от Природен парк „Персина” , който обхваща ограждащия стръмен дунавски бряг при Никопол и Свищов и всички български дунавски острови в тази част от река Дунав – място за опазване на влажните зони; защитени местности (15 бр.) с характерни и забележителни обекти на неживата природа, като: скални форми, пещери, находища на редки и защитени видове растения, водопади, специфични ландшафти, Хотнешки водопад, Еменски каньон и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност и естетичност.
  • Туризъм. Област Велико Търново заема водещо място по изграденост на туристическата база, реализирани леглодни и приходи от нощувки. Голяма е концентрацията на туристическа активност в общините от Балкана и Предбалкана, най-вече във Велико Търново, като с бързи темпове нарастват посещенията и в Елена.
  • Екологично чист район. В област Велико Търново са направени най-много инвестиции за опазване и подобряване на околната среда, в сравнение на СЦР.
  • Чуждестранни преки инвестиции отчитат най-голямо увеличение в област Велико Търново – над 9 пъти през периода 2007 – 2011 г.
  • Етническата структура на района се определя от близо 90-те % население, принадлежащо към българския етнос. Велико Търново и регионът са пример за равноправното интегриране на голямата ромска общност чрез запазване на ромската идентичност и на нейната модернизацията.

 

Към кандидатурата

By admin